Бавно се спуска над село нощта.
Баба изпекла е питка в пещта.
Търсят я внуците – няма и няма.
Де ли е питката? Тайна голяма.
– Гладни сме, бабинко! Питката де е?
– Няма я, чедо, изскокна одеве.
– Как тъй изскокна, къде ще отива?
– Много далече – до Крайната нива

Тръгнал дядо със шейната
риба да лови в реката
и като голям рибар
хванал риба цял товар.
А Лисана го видяла,
легнала като умряла
и си рекъл дядо: „Ух!
Чудна кожа за кожух!

Слънчевият октомврииски ден и приказките, прочетени от баба ще останат скъп спомен за децата от група "Усмивка"

Благодарим ти бабо!