Златни листя падат леко,
вятър носи ги далеко.
Тъжни стават дървесата,
потъмняват небесата.
Вятърко люлее клони,
бавно лист по лист той рони.
Ту ги сбира, ту разпръсва,
ту пък ситен дъжд запръсва.
Уморени от играта,
те се стелят по земята.
И когато мрак долита,
пурпурен килим заплита.
Незабравими игри за децата от групата в двора на детската градина сред многото есенни листа. Вижте ги:
