Много си ми мила,

мила като дружка,

моя белокрила

книжчице-пъструшка.

 Твойте бели листи

са крила на птица.

Буквите мъниста

нижат се в редица.

Цялата сияеш

с весели рисунки:

зайчета играят,

скачат си маймунки…

 Щом като разтворя

твойта шир прекрасна,

ти ми заговаряш

простичко и ясно.

 Много те обикнах —

мила бърборичка.

С теб нали привикнах

да чета самичка!