Най-обичам у дома
вечер да се прибера.
Вредом спуска се тъма,
няма вече вън игра.
Няма хора, няма звън,
няма птичи гласове.
По дворовете без сън
само вятърът снове.

 А пък в къщи огън грей.
Татко влиза и се смей.
Сяда и рисува с мен
къщички и зверове,
Вън навред лежи тъма.
Няма вече вън игра…
Най-обичам у дома
вечер да се прибера.

В началото получихме цветни листове, ножичка и лепило. След това рязахме, лепихме и оцветихме. Накрая нашите къщички са готови. Детското въображение намери приложение в апликацията на всяко дете.