В празна бобова шушулка
шушна-мушна се светулка.
Мигна-смигна, но едва.
И се сгуши след това.
Сгуши се като във люлка
уморената светулка.
Лампичката угаси.
И за сън се нагласи.

Ех, ще се наспи! Но… чакай!
Викна ли за помощ някой?
Кой — залутан в мрака, — кой
сепна късния покой?
В миг от люлката-шушулка
скокна малката светулка.
Светна лампичката… — Хей,
тук съм, не плачи, недей!
Сам не си, не се окайвай!
Потърпи, не се отчайвай!
Подир миг ще долетя.
Твоя път ще осветя…

Седмична програма: